Светлинка 2
Нощта обгръща светлината,
със своите
пурпурни крила.
А някъде дълбоко във душата,
простира се
безкрайната мъгла.
Мъгла дълбока,
мътна и неясна,
но в нея има
нещо тъй прекрасно –
една искряща,
ярка светлинка.
Ах, тази светлинка,
така желана,
извира в твоите очи…
Но тази светлинка.
Как пърли и пожар гори!
Сън ли си?
Мъгла ли си?
Пожар ли си?
Кажи ми!?
Или си –
търсената светлина…
СДХ