Оставен
Оставен да прави, каквото поиска
и тръгнал в посока неясна, небистра.
Отново нещо да гони, притиска…
Какво ли, защо ли, а тя?
Оставен да тича безгрижно
и сякаш сам от седем години постигал,
забравил да милва я нежно…
А тя се пита до кога?
Оставен пак да си мисли,
че всичко сам изживял и избутал е
не разбрал само, колко оплитал се…
А тя все пита ли пита “До кога ще трябва все да търпя”?
Оставен да бъде обзет
от еуфория, обгърнат във воал от щастие
да не бъде блед, черноглед…
Успял да постигне едното себевластие.
Постигнал и спрял да жертва
от своето. Да дава без да търси,
без да поиска нищо в замяна,
забравил, че дал си е клетва
за нея да дава всичко от себе си.
Оставен да придобие пълна промяна.
Оставен да се кикоти, да се киска
не можал да прогледне, да се вразуми непоискал.
Накрая оставен… Непоискал,
но останал самотник, ей така, без да си иска!
СДХ