Сън
Сънувам или отричам,
душата своя, на изгнание обричам.
Заточавам нея в буреносни страсти…
Двамата желаем безгранично неподвластни!
Ти да бъдеш мое притежание,
да усещам с твойто обоняние,
да ме пазиш като ангелско сияние, а
всеки спор да свършва със мълчание.
През деня да бъдеш моя сянка,
в огледалото да виждам твойто отражение,
да ходим двамата по границата тънка,
омрaзата ни, за страстта ни да е вдъхновение.
Прашинка между нас да бъде яма.
Вечерта да си остане няма, но
вечността у нас изпива младостта.
На кърстопът сме, това го вижда и света!
Наивници двама все по-силно се обичат,
а другите сочат и все по-силно отричат.
Намира се някой от демон обсебен
без лице, без име – той е изрод неземен.
С цел едничка изпратен е отгоре,
всичко що е тяхно да направи свое.
Цяла нощ лута се, но за него тя бе безкрайна
любовта им могъща, за миг направи нетрайна.
Телата им в агония изстиват ли, изстиват.
Какво се обърка? Те в едно сега се сливат!
Изродът глупав, обаче, едно не разбра,
мизерна бе всъщност неговата съдба.
“Какво направи, защо ги уби… ?
Спри демоне грозен и мен напусни!”
Чуваме писъци, това не е реално,
нещата повтарят се, всичко е банално. Но тогава..
Една целувка развоя промени,
Прегърна ме страстно и силно в мен се впи
Сега аз отновно чаках дълбоко да заспя,
за да победя изродът неземен и да възксръсне любовта.
СДХ