Гледам те в очите,

а около тях умора.

Животът изхабил те,

прецъфтяла фауна, овехтяла флора.

---

Но очите пълни с любов,

любов към нас, любов към живота

и в очите виждам неизвикан зов.

Не зов за помощ, а зов към децата.

---

Ти искаш да израстнеш с тях,

да ги видиш зрели и щастливи.

Ето сега във погледа ти плах

се отронват две сълзи свенливи.

---

Едната, за живота, за неговата красота

се спуска бавно по нежните и остарели скули.

Другата от страх кога ще дойде тя, смъртта

се стича редом бавничко до своята сестра.

---

И двете мънички сълзи – огромни кули.

Кули на страха, на болка и тъга,

но тези кули сливат се в една…

---

И мигом погледът отново строг,

във края на своя живот ти виждаш начало.

Ние сме твоя стимул, а не някой си Бог,

колелото на живота е пак инерция набрало.

---

И върти се върти това колело,

ти отдавна започна наобратно да броиш,

но запомни мила майко едно,

когато сън дълбок ти дълбоко заспиш,

ти не ще наще сърца вкамениш,

а йощ по – силно от всякога, ВЕЧНО ще пламтиш!

---

СДХ