Светлинка
Нощта обгръща светлината
със своите пурпурни крила,
а някъде дълбоко в небесата
простира се безкрайната мъгла.
Толкова дълбока, мътна, неясна
все пак в нея има нещо прекрасно.
Една светлинка по-ярка отвсякога.
Толкова искряща – вижда се отвсякъде.
И колкото повече се опитвам да я достигна
струва ми се, че е все по- надалеч.
Изпитвам страх даже да премигна
при мисълта да я изгубя, веч!
А светлинката изчезва – сега не мога, не трябва да падам,
защото падна ли , дълбоко ще страдам.
Празно остава моето сърце,
ако този лош сън скоро не спре.
Тази светлинка, това си ти
оглеждам те и спирам погледа си в най- красивите очи,
ето сега искам този сън да продължи.
Да блестиш в тази неяснота,
да усещам полъха на вятъра,
когато аз съм далече от теб
ти да виждаш моя силует…
Тази светлинка, повече за мен е дори и от мечта.
Искам да се слея с твоята душа,
защото и секунда без теб толкова боли,
отвън не личи, но отвътре – порой е от сълзи!
СДХ