Сега съм сам,

а ти си нейде… Tам.

Или пък аз съм там?

И тъна в тъга, тъма,

а ти си вкъщи, у дома, сама.

Затварям очи, аз виждам теб

и пак съм там.

Но там си и ти.

Там остани, при мене бъди.

Отворя ли очи,

уж избледняваш ти,

уви, пак затварям ги – не си върви!

А времето лети

и две странни птици, сами,

след година, две и три,

свикнали са, но дали?

Както в небето всичките звезди

копнеят здрача мигом да се разцъфти,

така и моето сърце тупти

при мисълта за твоите две очи.

И отново след година, две и три,

и след стотици пъти казвайки на себе си – бъди

аз вече бодро ходя със отворени очи,

а ти си тук, до мене си, нали!?

---

СДХ