Математика
Сбор от мен и теб, едно плюс едно,
прибавих нашите съдби във любовно колело.
Историята започва пред твоята врата.
Природата нашепва семпла математика.
За душите ни – две слабо тлеещи искри.
Събрани заедно, обаче, цял пожар гори,
а ние не откъсваме очи –
един във друг се взираме,
разбирайки и двамата, че един без друг умираме.
Лоши пориви в главата ми нахлуха,
а нощта – тя стана все по – глуха,
защото исках ти да плачеш и по мен да страдаш
и ден след ден да чувстваш болка и да отпадаш.
Уви, забравих аз, че ти бе силна
и някак се отърси от любовта ми стерилна.
Реших аз от изчисленията тебе да извадя аз
и прибавях други, за да запълня празнината час след час.
Всяка секунда, минута и прочие,
мислех дълбоко за твоето безочие.
О, как ми се иска тази математика да не беше толкоз сложна…
Толкова оплетена, неразумна и безумно невъзможна.
И всеки ден упреквах себе си във грешни изчисления,
минавайки през еднообразни вече връхни точки и падения.
А математиката е като всяка наука,
колкото повече я упражняваш, си вадиш толкова по-голяма поука.
И така аз стигнах до извода не толкова лесен,
че животът без любов просто не е толквоа чудесен.
Че колкото и да изчисляваш и сам да планираш,
по – важно е втори като себе си да преоткриеш
как своите твърдения на неговата практика базираш.
Как със него живееш, а без него загиваш!
СДХ