Летище
И прелитам сега от летище на летище.
Взирам се пред мен, а не виждам нищо.
От очите сълза една се стича
и спомени редят се като стара притча.
И натяквам на себе си, че ще стане, ще успея,
но дълбоко знам, че без теб не ще аз грея!
Затова ще планирам, ще мисля, ще копнея,
как там някъде някога със тебе ще живея.
Хора до мене – непознати,
изискани аристократи.
Такъв ли ще бъда един ден не зная,
а и честно казано много аз не хая.
И трябва ли да хая?
Когато до края,
никой не знае какво, защо и как.
Когато навсякъде си ти пак и пак, и пак.
Когато цел аз имам…
Но и теб със мене взимам.
Не искам просто силно да обичам,
а сърцето и душата си на тебе аз да вричам.
СДХ