Защо
Звездите се скриват в прегръдката на тъмнината,
а аз все по- силно чувствам болката от празнината,
която ти зарови дълбоко в моята душа
и как пионка ме направи в мойта собствена игра.
Манипулираше ме и се гавреше със мен,
съзнанието ми прати на изгнание, във плен.
Любовта ти беше гневно отражение.
Не аз, а той ти беше привидение!
Колко пъти на колене пред теб стоях?
Колко пъти, а от теб какво видях.
Колко пъти как със мен се подигра,
но продължавах аз да вярвам в твоята лъжа.
А тази лъжа – това бе ти.
Очите, силуетът, гърдите… Всичко в теб ме подлуди.
Ти под кожата ми влезе и добре ме подреди,
но, дечко, миналото свърши, сега аз друг съм, разбери!
СДХ