Затова
Смрачава се навън, и отвътре става все по-тъмно,
но сам си избрах тази съдба.
Преди изкачвах се, но сега е все по-стръмно
да покоря върхът на твоята душа.
Затова избрах сам да остана,
да се правя на глупав и на лицемер.
Затова, защото глупостта край няма,
нямат край и страниците в моя тефтер.
Този, на който му писна да слуша, да чете и да запомня
всяка моя клетва, проклятие, поема любовна.
Да си мисля, че страниците ме разбират,
а отвътре демони душата ми нещастна да раздират!
Затова и аз преминах на тяхна страна,
защото ми писна да бъда раздиран…
О, сега искам аз да раздирам твоята душа!
СДХ