Излизам навън, приятел съм с деня,

но нощта във мен настъпи,

преминах аз от тъмната страна.

---

Облаци се вплитат във къдрици гъсти,

но освободен се чувствам аз и огладнял.

Тръпки ме побиват от пепелта по мойте пръсти,

по- силен съм сега и освирепял.

---

Гладен и свиреп, не търся аз храна –

тези облаци държат ме невидение.

Това , което търся аз е свобода

и невероятно лесно стигнах до това прозрение.

---

Ти път не ми показа, дори не ме насочи,

изпъди ме, сякаш бях натрапник в твоя свят.

Сега освен, че пазя се, съм антидот за твоето безочие

и изплъзвам се от твоя омагьосан кръговрат.

---

СДХ