Всяка секунда, всеки миг изгубен е..
В празната стая, стоейки сам.
Погледът празен, кога по-влюбен бил е?
В ежедневното менгеме от тревоги притискан,
потискан, натискан, от задачи залян…
Кога по-сам съм се чувствал и смлян?

---

Кога по-объркани били сме, загубени?
Кога по-слаби, убити души?
И в дните душите, наши изжулени,
ни се молят, а ние стоим, броим и мълчим.

Часовникът тиктака, изгрев след залез, и пак…

---

До кога ще се борим със миналото,
и бъдещето да планираме, до кога?
Когато любовта ни прегаря във този момент,
когато трябва да сме заедно, тук заради реалността.

---

СДХ