Какво си ти за мен,

родина мила?

Баща ми ежедневно скапан се прибира,

а някой казват „Родино, майко, ти си ме кърмила“.

---

В безкраен цикъл всички се въртим

и плюем, и мразим, и всичко ни е криво.

Все повтаряме „Светът у нас е неспасим“

и бягаме далеч, спасили сме се, уж, лъжливо!

---

Кажи ми кой баща те теб научи,

да бягаш, за да се спасиш.

Левски, Ботев, кажи ми кой несполучи,

ние да сме нация, а ти да се боиш?

---

И вместо на съседа дружелюбно ти да се усмихнеш,

защо нож му ти забиваш във гърба?

Пак ли тази вечер ще се напиеш, за да се покискаш?

Хей, на твоя пример подръжават твоите деца!

---

Обезкуражени вече всички до един,

срамуваме се да живеем в нашата страна.

А ти се биеш по гърдите и горделиво тупаш по главата своя син,

но боли отвътре, че живееш другаде сега.

---

Кажи ми как клетнико обезверен

и всички вие емигранти от страната отделени,

и ти селянино накърнен,

и ти младеж, разкрепостена,

и ти народе разединен…

Кажи ми, как отново ний да бъдеме обединени?

---

СДХ